Когато татко е и мама

Недялка Грозева

Разводът е тема на колизии. Реших да не конкурирам арсенала от наръчници Как да се справи родителят, който сам отглежда детето си, а да разкажа моята история – под формата на личен точков обзор на дете на разведени родители:

Точка първа: Разводът на мама и тате е тъжна изненада, но това не го прави грях. Определено е болезнено изживяване – напомня ваденето на млечни зъбки – дърпаш един, за да порасне друг – по-силен и траен, с който спокойно да сдъвчеш до каша жилавите парченца, поднесени от живота.

Точка втора: След развода в стремежа да бъдат съпричастни, хората съвсем инцидентно, но затова пък многократно, произвеждат следния диалог:

• - Вашите са разведени? С кого живееш?
• - С баща ми.
• - Сигурно ти е много тежко...
• - Чудесно ми е!

Да, чудесно ми е! Кой каза, че разводът трябва да се превърне в драма номер едно за детето? Кой каза, че трябва да се чувствам зле, защото съм отгледана от един родител? Напротив. Щастлива съм, че родителите ми са разведени, най-малкото защото самите те се чувстват по-добре. Не бих искала да кажат: Трябва да сме заедно заради детето. Животът не е саможертва. Той е красив, дори в най-болезнените си мигове и затова заслужава да погледнем нещата от хубавата им страна. Най-стряскащото предложение за справяне със ситуацията, бе съветът на една учителка: А ти защо не ги затвориш твоите родители в една стая да поговорят и да се разберат? Може да се съберат. При този абсурд дори немият ми съученик, също дете на разведени родители, проговори: А бе, госпожо, какво е виновна тя, че техните са се развели… Не можех да повярвам на думите на тази тридесет годишна омъжена жена. Сякаш когато родителите са разведени, детето носи някакъв етикет, който пречи на личното му щастие и задължително трябва да бъде премахнат. Разводът, като изгревите и залезите, е част от от живота. Просто се случва.

Точка трета: Някои деца изживяват кризисно нещата. При мен мина лесно, тъй като баща ми, винаги усмихнат говори за мама и представя събитията с лек комедиен привкус. Подкрепям „научното” твърдение, че родителското поведение рефлектира върху разбиранията на детето. Нужно е родителят да бъде достатъчно благоразумен и да запази тежестта на емоционалното преживяване за себе си. Особено ако рожбата е в пубертета.

Точка четвърта: Мама плюе тате. Може би това са моментите, в които бях най-объркана. Защото се размиваха представите за добро и зло. Обичам и двамата си родители и изведнъж единият обявява другия за лош. При все, че не би могъл да го замести. На кого да вярвам? Оставям точка четвърта широко отворена, с въпросителна към тези, които вярват, че злословенето може да доведе до нещо хубаво.

Точка пета: Любимата ми точка. Тя е за това какво става с девойката, отгледана от баща си. Бащите искат дъщерите им да са хубави и женствени. Татко мечтаеше да ме види със спирала, сенки и рокличка, а аз несъзнателно копирах мъжкото му поведение. Улових се, когато стояхме на маса в ресторант. Имахме същата стойка, същите движения и смях. Мъжкарана. Трудно се върнах към женското начало, тъй като не съзнавах потребността от това да бъда женствена. Нямах модел за подражание в това отношение. Разбира се, един ден осъзнах, че преди всичко друго съм момиче и е в мой интерес да се държа като такова. Всъщност, тук ролята на бащата е важна. Когато имаш баща, който те уважава, започваш да общуваш с момчета, които демонстрират достойно поведение. Започваш да ги търсиш – от другарчетата в детската градина, до мъжете в живота си.

Точка шест: Да се научиш на мъжките неща още от малка. Сменям крушки и бушони. Проверявам маслото на колата и налягането в гумите. Отделно си помпам гумите на колелото с ръчна помпа. Връзвам възел на вратовръзка от пети клас. Играя пламенно табла, като дядовците пред Народния театър… Много е приятно да си образован за някои неща отрано. Тази точка шест официално обявявам за комплимент към родителското тяло.

Точка седем: Здравото рамо, на което да се опреш и ценните съвети. Несравними са. Както и рационалната мъжка мисъл, която да уравновеси блуждаещата момичешка душа. От малка летя из облаците и ако не е бил баща ми, да пука балоните, с които се разхождам в небето, не знам какво бих правила. Като най-голямо качество на своя баща, проявено в отглеждането ми, виждам позитивната нагласа и усмивката към наглед страшните житейски неща.

Април 2008г.