Топли коледни сладки

Бисер Иванов

Обичам покривките на снежни човеци, поръсени с пудра захар от току що изпечени коледни сладки. Oсобено се радвам на закръглените форми на жена си, когато като малка Снежанка, катери стените, за да окачва коледните лампички. Като дете разбира се, не намирах ничии окръгления за приоритетни по Коледа. Сладките обаче, безапелационно остават моя слабост до дълбоки старини. Сюблимният миг беше поставянето на коледната звезда: гордо стъпвах върху баща си, за да я тупна с премерен замах на върха на елхата и да получа дозата си коледно могъщество.

Днес само бих довел родителското тяло до остър ревматизъм. А и Коледната звезда е просто пластмасова светулка. Тя позагуби блясъкa си на новогодишното тържество в първи клас. Тогава другарките в училище организираха мини спектакъл по случай Новата година. Главните роли в представлението бяха поверени на две от училищните лелки, които се превъплътиха в Дядо Мраз и Снежанка. Първият шок пристигна след като се оказа, че Снежанка носи електронен часовник. Ужасът обаче настъпи, след като стана ясно, че нашите са платили подаръците, които Дядо Мраз и Снежанка ни бяха донесли. Така протече моята раздяла с новогодишната магия; с онази дебилно мила история за джуджетата, Снежанка и Дядо Мраз.

Вероятно всеки има свой спомен за личната си раздяла с образа на добрия старец. Както и за просветляването – откъде идват подаръците. Но как да постъпим ние, като родители? Дали да бъдем тези, които срутват кулата от карти на мечтите, строени от собствените ни деца? Или пък ще ги наблюдаваме внимателно, докато плуват в басейна на реалността?

И докато аз се ядосвам на замръзналите ключалки на колата и се въргалям в спомени, до мен се върти един мъник, който замерва баща си със снежни топки и приватизира морковите за супа, за да ги въведе в новото им амплоа на носове на снежни човеци. Децата ни случват Коледа. Кой тогава заслужава звездата, която се пъчи от кашона с играчки? За малкото съкровище тя наистина е върхът на коледната суетня, на всички нарисувани картички, опаковани подаръци и изпечени сладки.

Не се маскирам като Дядо Коледа, защото вече го видяхме в мола – на хлапетата им е ясно, че от там идват повечето подаръци – в сладкарницата, в детската градина. И всеки път същият Дядо Коледа вървеше с различна Снежанка. Просто намигам на сина си, при вида на всеки следващ белобрад „старец” в червен костюм.

Коледа и Нова година са хубаво нещо, всички ставаме Дядо Коледовци, но не защото имаме червени тумбаци, а понеже насочваме енергията си към другите, и всеки се старае да зарадва всеки. Аз не искам да отгледам себично същество, което да разгръща консуматорските си възможности по Коледа. Искам рисувана картичка, подадена от нацапаните с пастели ръчички. Гърбът ми няма търпение да бъде изкатерен, а елхата си чака звездата. Скоро ще са готови и сладките... Весела Коледа!

Декември 2007г.